Някъде около нас има магическа книга! Ще попитате как се създава магията? Ами ето така! Тя просто приема формата на книгата, която на този етап от живота ти е необходима най-много. Отваряш я и вече си герой в нея! Идентифицираш се с някой от героите, съпреживяваш историята му, обикваш го, дишаш с него, живееш в неговата кожа. Това е книга за моето и за Вашето детство. Това е книга, която лично на мен ми мирише на дюли! Защо на дюли? Ами… Ето защо. Израснах в село Злогош, което се намира на има-няма тридесет километра от ждрелото на река Ерма. Подобно на село Бусинци и Злогош е едно от онези села, които не са скупчени в един център, а са разпръснати на махали. Нашата къща е първата къща, в началото на една такава махала, сгушена в прегръдката на едно планинско възвишение, с ниска оградка, до която растяха три дюлеви дръвчета. Но какви дюли раждаха само! Златни и с прекрасен аромат. Всяка година, обаче някой ги обираше. Някога моят дядо направи немислимото – прокопа водопроводен канал с дължина 2 километра, за да докара течаща вода в махалата. Съседите го гледаха с недоумение, но той не се отказа и в продължение на две години разместваше камък по камък, за да успее. Когато работата най-накрая опря до направата на чешма, той не я построи в двора ни, а я изгради под трите дюли. Хората от махалата му помагаха, заедно всички я иззидаха, облепиха я с камъни и повече никой никога не откъсваше плодовете на тези дюли,въпреки че всички идваха там по няколко пъти на ден, за да пълнят вода. Искам да благодаря на Виктория Бешлийска за този незабравим аромат на дюли и за чувството, което събуди у мен. Наквасих душата си с чувство за родова памет, което жадно отпивах от дяволската стомна! Та, с този кратък разказ искам да Ви кажа, че тази книга ме прибра отново у дома, сгуши ме в топла прегръдка, направи ми чай от най-дъхавите билки, тези, които Жара откъсна от ливадите край Бусинци. За мен в това се изразява нейното вълшебство.
Ралица Христова – Библиотекар в отдел „Заемна за възрастни“
Последни коментари