В дните около 8-ми март, когато отдаваме почит на силата, мъдростта и тихия
героизъм на жените през годините, си струва да си припомним онези, чиито дела
надживяват времето.
140 години от рождението на Райна Христова Цанева
(1886-1971)
Българска общественичка и дарителка, основателка
на сиропиталище и на женското благотворително
дружество „Милосърдие“ в Кюстендил.
Историята на Райна Цанева е вдъхновяващ летопис за една жена, която превръща
личното си милосърдие в обществена кауза. Родена в Кюстендил през 1886 г., тя завършва
местното Девическо петокласно училище и получава европейско образование в колеж
„Дом, майка и дете“ във Виена. По време на Балканската, Междусъюзническата и
Първата световна война е самарянка.
Пътят й на благодетел започва през 1920 г., когато животът я среща с три
осиротели братчета от село Слокощица (Кюстендилска област), за които не се намира
място в местното Държавно сиропиталище. Трогната от съдбата им Райна ги приютява в
своя дом и се грижи за тях. Човеколюбива и милосърдна, тя приема още деца, останали
сираци след войните и превръща бащината си къща в сиропиталище. За да осигури
средства за дейността му, на 7 юни 1921 г., Райна Цанева създава благотворителното
женско дружество „Милосърдие”. Постепенно нарастващият брой на сираците води до
необходимостта от нова сграда за тях. Подкрепена с дарения от общината, местни
организации и съмишленици тя наема изоставена еврейска къща до Чифте баня и
заживява заедно с питомците си в нея. Въпреки първоначалните трудности и злословия на
някои съграждани, чистотата и редът в дома впечатляват софийския инспектор, дошъл на
проверка. Вместо да го закрие, той осигурява финансова подкрепа, с която Райна купува
сградата. През 1932 г., с помощта на православното християнско братство в града и лични
средства от шивашката си дейност, тя прави същото и със съседната къща. Така успява да
разшири и надгради сиропиталището с още един етаж, като го превръща в просторен дом
с над 25 стаи, разделени на женски и мъжки.
В продължение на четвърт век Райна Цанева е майка и наставник на близо 600
деца. Основният педагогически похват, с който поддържа дисциплината в него е
трудовото възпитание. Съчетан с нейната строгост, той осигурява на питомците й
необходимите практически умения. Момичетата готвят, кроят, шият и плетат. Сами
изработват облеклото си и подготвят своя чеиз за бъдещото задомяване. Момчетата
помагат в по-тежката работа – поддръжка на стопанството, пренос на вода, храна и
провизии. Животът в сиропиталището се подчинява на строг график, общи молитви и
висок морал. Влизането в спалните през деня е забранено, а на трапезата се спазват
добрите обноски. По-големите момичета изпълняват ролята на настойници за малките и
ръководят домакинската работа. Децата са организирани в четири дежурни групи за
поддръжка на етажите и кухнята, като позициите се сменят ежемесечно и единственият
платен служител в дома е готвачката – баба Стоименка.
Чрез ежедневните молитви и задължителните неделни служби, духовното
възпитание на децата е неизменна част от техния бит. За да предпази децата от влиянията
на външната среда Райна Цанева ограничава техния социален живот, като го свежда до
участия в общоградските тържества, театралните представления, вътрешните празници и
екскурзиите. За да компенсира липсата на родителска грижа тя научава децата на
задружност, като изгражда в тях чувството за принадлежност към голямото им семейство.
Взискателна към образователните им успехи тя въвежда строга система за самоподготовка
в дома. Децата учат в обща занималня, като по-големите ученици отговарят за
подготовката на по-малките. С този метод Райна Цанева гарантира високия авторитет на
сиропиталището в градските училища. След завършването им тя ги насочва към градското
стопанско училище „Трудолюбие” за момичетата и към занаятчийските училища или
Семинарията за момчетата.
Райна Цанева управлява сиропиталището сама, без заплащане. Едновременно е
директор, учител, счетоводител и възпитател, но за своите питомници е просто „леля
Райна”. Издръжката на дома осигурява с предприемчив дух и креативност. Превръща
стаята си в ателие, в което големите момичета изработват изящни ръкоделия, които
разиграват на ежегодната благотворителна лотария. Автор на пиеси, тя организира
театрални представления, в които актьори са децата. Гостуват в различни градове на
страната, обикновено, където има близки приятели, за да й помагат в организацията.
Добра предпоставка за допълнителен доход се оказва близостта на дома до градските
минерални бани, от което Райна Цанева се възползва. Тя превръща сиропиталището в
почивна станция за летовници, но за да не останат децата на улицата – купува място в
Хисарлъка и построява летовище. В него те имат възможност да укрепват на чист въздух и
да се трудят заедно в градината. А произведеното в нея отново се разпределя за нуждите
на сиропиталището. С тези похвати тя учи децата как сами да си помагат и ги подготвя за
предизвикателствата на живота извън дома. Възпитава ги на трудолюбие и амбиция,
строга финансова дисциплина и честност. Грижата на „леля Райна“ към момичетата не
приключва с навършването на пълнолетието им. През годините тя ги подготвя за
задомяване, за да могат да вдигнат своите сватби в сиропиталище „Милосърдие” и
внимателно подбира бъдещите им съпрузи, за да им гарантира достоен живот.
В спомените на своите питомци сиропиталището остава истински дом, изпълнен с
дух, творчество и човешка топлина. Дори след като го напуснат те продължават да се
връщат в него. Основният двигател на този малък свят е неговата ръководителка – Райна
Цанева. Жена с изключителен интелект и духовен заряд.
През есента на 1944 г. Райна Цанева е обвинена от новата власт, че набляга твърде
много на религиозното възпитание на децата. С нейното отстраняване от служба се
закрива и сиропиталището. Сградата е обявена за дом „Републиканска младеж“.
Умира в София, погребана като бездомница в Боянските гробища. През 1988 г.
посмъртно е удостоена със званието „Почетен гражданин на Кюстендил”.
Използвани източници
Василева, З. В памет на българската майка Тереза [Райна Цанева] / З. Василева. // Нова България (Кюстендил), VII, N 2345, 30 ноем. 2001, с. 4.
Захариев, Александър. С трайна следа в хиляди сърца / Александър Захариев. // Пауталия (Кюстендил), III, N 26, 8 апр. 1994, с. 3.
Захариев, Александър. Феноменът Райна Цанева : Фениксът на милосърдието / Александър Захариев. // Наблюдател+ (Кюстендил), VI, N 359, 22 септ. 2010, с. 8.
Караманова, Тамара. Цанева, Райна Христова / Тамара Караманова. //Енциклопедичен речник Кюстендил А- Я / Глав. ред. Асен Василиев и др. – София : БАН, 1988, с. 689.
Керемидарска, Екатерина. Милосърдието на кюстендилката Райна Цанева (по материали от РИМ- Кюстендил) / Екатерина Керемидарска. // Известия на Исторически музей Кюстендил, 19, 2018, с. 181-196.
Митев, Денчо. Райна Цанева (1886-1971) / Денчо Митев. // Пауталия (Кюстендил), VIII, N 24, 26 март 1999, с. 7.
Митев, Денчо. Райна Цанева посвети живота си на сираците / Денчо Митев. // Пауталия (Кюстендил), V, N 50, 28 юни 1996, с. 6.
Поромански, Кирил. [Сто и десет] 110 години от рождението на Райна Цанева / Кирил Поромански. // Пауталия (Кюстендил), V, N 79, 8 окт. 1996, с. 6.
Спомени за Райна Цанева : Сборник / Състав. Снежана Алексиева, Кирил Поромански. – Кюстендил : НДФ „13 века България”, 1996. – 48 с.
Стоилова, Мария. Райна Цанева – майка на 600 деца / Мария Стоилова. // Юбилеен вестник 125 години от създаването на кюстендилското женско дружество „Майчина любов”, N единствен, окт. 1998, с. 8.
Янчева, Йорданка. От духовната искра до добродетелния огън : Между двете световни войни в Кюстендил гори добродетелният огън на християнското милосърдие / Йорданка Янчева. // Наблюдател+ (Кюстендил), V, N 247, 18 февр. 2009, с. 10.
Статията е резултат от изпълнението на проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFPR002-1.014 „Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от Национална пътна карта за научна инфраструктура.
The article is a result of the implementation of project BG16RFPR002-1.014-0011 Sustainable Development of the Center of Excellence "Heritage BG," funded under the grant aid procedure
BG16RFPR002-1.014 “Sustainable Development of Centers of Excellence and Centers of Competence, Including Specific Infrastructures or Their Associations from the National Roadmap for Scientific Infrastructure”.
Последни коментари