135 години от рождението на Стоян Йовев

135 години от рождението на Стоян Йовев
(1891-1967)
Виден български юрист, общественик и музикален изследовател.

Роден е в Кюстендил през 1892 г. в семейството на Мария и Гьоре Йовеви,
преселници от село Виче, Царевоселско (днес Република Северна Македония).
Завършва Педагогическото училище, след което учителства и със спестените пари
заминава да учи право в Швейцария. Прекъсва следването си, за да участва във войните
за национално освобождение и обединение (1912-1918). Завършва право в Софийския
университет, след това и специалност „Виолончело” в Музикалното училище. Още като
студент проявява интерес към музикалната и културната история, посещава лекции и
концерти и поддържа връзки с представители от художествените среди.
През 1918 г. започва адвокатска практика в Кюстендил, в кантората на Христо
Славейков. Паралелно с юридическата си дейност развива активна обществена
ангажираност – членува в Демократическата партия, участва в културни дружества,
изнася сказки и публикува статии в местния и столичния печат. Проявява се като
личност с широки интелектуални интереси, включително към историята, географията и
изкуствознанието.
Политическият му ангажимент е пряко свързан с Демократическата партия,
където заема поста секретар на Околийското бюро за продължителен период
(1919–1934 г.). Върхът на неговата политическа кариера е избирането му за народен
представител в XXIII-то Обикновено народно събрание (1931–1934 г.). Дори след
забраната на политическите партии през 1934 г., той остава верен на демократичните си
убеждения, заявявайки: „Ако се върна на 18 години, пак ще завърша право, пак ще бъда
демократ и пак ще живея в Кюстендил“.
Особено значим принос в областта на музикознанието и историята на
българската музикална култура е неговият труд „Спомени за музикалното дело в
Кюстендил” (1964). Написан по поръчка на Института за музика при БАН (Българска
академия на науките), той представя систематизирано данни за хоровото дело,
оперните и оперетните постановки и местните музикални дейци. Трудът остава

неиздаден, но фактът, че е възложен именно на него потвърждава авторитетното
присъствие на Йовев в културния живот на града.
Неговата дейност не се ограничава само до теоретични изследвания, той активно
подкрепя местни музикални прояви, съдейства за организиране на концерти, насърчава
млади изпълнители и създава популярна музикална лектория, с което допринася за
повишаване на културното ниво на своите съграждани.
Председателства музикалното дружество „Кавал”, свири на чело, участва в
театралния оркестър през 20-те и 30-те години на XX век. Той публикува редица статии
и студии, посветени на развитието на българската музика, на ролята на църковното
пеене и на европейските влияния върху националната музикална традиция. Публикува
също така анализи за музикалния живот в България през XIX и началото на XX век. В
текстовете си Йовев демонстрира ерудиция, задълбочено боравене с архивни
източници и стремеж към обективност.
Освен като юрист и музикален изследовател, Стоян Йовев се проявява и като
активен обществен деец. Той участва в управителни органи на културни дружества,
изнася публични лекции и допринася за формирането на местна интелигентска среда с
европейска ориентация.
Посвещава на родния си град общо 9 произведения. Научните му търсения в
областта на краезнанието обхващат широк спектър от теми – от античността и
средновековието, до съвременната стопанска характеристика на региона. Първият му
значим труд, „Кюстендил в миналото и сега“ (1936), проследява историята и
настоящето на града в 15 глави, обхващайки старини, черкви и културен живот. Макар
самият автор скромно да определя труда си като „очерк с рекламна цел“, книгата се
превръща в библиографска рядкост и ценен изворов материал за живота на града през
30-те години на ХХ век.
Йовев полага значителни усилия в изследване на средновековната история на
Кюстендил и оставя в ръкопис трудовете – „Велбъждското княжество“ и „Кюстендил
под турско робство“. Кулминация на неговия интерес към средновековната история е
историческата повест „Дворецът край Струма”. Чрез нея се опитва да преосмисли
художествено времето на управлението на Константин Драгаш.
Един от най-мащабните му трудове е неиздаденият, но подготвен за печат
„Курорт Кюстендил“ (362 стр.), който акад. Димитър Ораховац оценява като ценен
принос за проучването на историческите и археологически данни за града. В него

Йовев синтезира десетилетия наблюдения и проучвания, предлагайки всеобхватен
справочник за посетителите и гражданите.
В краеведския фонд на Регионална библиотека Кюстендил постъпиха като
дарения от наследниците на Йовев, подготвените за печат: „Курорт Кюстендил”,
„Антична Пауталия”, „Велбуждско княжество : историческа драма в 4 действия”,
„Дворецът край Струма : историческа повест”, „Хижа „Осогово” , „Минералните води в
Кюстендил” и „Кюстендил под турско робство”.
Придружени са с писмата до съответните издателства, но не са били отпечатани.
Причината за това е, че Стоян Йовев е имал съдбата на всички интелектуалци, които
след 9 септември 1944 г. са били заклеймени като „буржоазна интелигенция”.
Публицистичната му дейност е друг аспект от неговия принос към
модернизацията на Кюстендил. Между 1934 и 1941 г. той издава вестник „Кюстендил :
Пауталия-Велбужд-Константинова баня“, който се превръща в трибуна за културно-
исторически и общински теми. Чрез него Йовев активно популяризира идеята за
превръщането на града в балнеоложки курорт от европейска величина. В своите статии
той съчетава актуалните проблеми на градската среда с биографии на именити
кюстендилци и въпроси на музейното дело, насърчавайки обществения интерес към
миналото и бъдещето на родния край. Неговата публицистика е инструмент за
формиране на „европейски имидж“ на България през призмата на регионалната
идентичност.
Приносът на Йовев е оценен както на местно, така и на национално равнище.
Съвременниците му подчертават неговата принципност, трудолюбие и широта на
възгледите.
Умира през 1967 г., оставяйки след себе си значително публицистично и
изследователско наследство.

Използвани източници
Евтимов, Благой. Стоян Йовев и неговата книга за Кюстендил / Благой Евтимов. // Пауталия
(Кюстендил), I, N 91, 23 окт. 1992, с. 7.
Йовев, Стоян. Кюстендил в миналото и сега / Стоян Йовев. – Кюстендил : б. изд., 1936. – 71 с. : с фотогр.
Макариев, Здравко. Кюстендил в миналото и сега / Здравко Макариев. // Наблюдател+ (Кюстендил), IX,
N 488, 6 март 2013, с. 10.
Стойнева, Василка и др. Честен и родолюбив демократ / Василка Стойнева, Йорданка Янчева. //
Пауталия (Кюстендил), V, N 48, 21 юни 1996, с. 3.
Янчева, Йорданка. Краеведът Стоян Йовев за историята на Кюстендил / Йорданка Янчева. // Архив за
поселищни проучвания, IX, 2000, N 1-2, с. 148-152.
Янчева, Йорданка. Стоян Йовев – кюстендилец с европейски размах. (Памет) / Йорданка Янчева. //
Наблюдател+ (Кюстендил), IV, N 196, 15 авг. 2008, с. 9.
Янчева, Йорданка и др. Дарение за изложба в памет на Стоян Йовев / Й. Янчева, В. Стойнева. // Нова
България (Кюстендил), IX, N 2311, 22 окт. 2001, с. 3.
Янчева, Йорданка и др. Краеведът Стоян Йовев за историята на Кюстендил / Йорданка Янчева, Василка
Стойнева. // Музеен вестник (Кюстендил), IV, N 4, 18 май 2002, с. 7.
Статията е резултат от изпълнението на проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво
развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по процедура
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFPR002-1.014 „Устойчиво
развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на
конкретни инфраструктури или техни обединения от Национална пътна карта за научна
инфраструктура.
The article is a result of the implementation of project BG16RFPR002-1.014-0011
Sustainable Development of the Center of Excellence "Heritage BG," funded
under the grant aid procedure
BG16RFPR002-1.014 “Sustainable Development of Centers of Excellence and Centers of
Competence, Including Specific Infrastructures or Their Associations from the National
Roadmap for Scientific Infrastructure”.