Поглед в историята….
В далечната 1869 г. се създава читалище „Братство“ по инициатива на Георги Ангелов Друмохарски – негов пръв председател. Това е и годината, в която започва летоброенето на библиотечното дело в града. Книжовната читалищна сбирка съдържа книги, вестници и списания, грижливо събирани и пазени в училищата, частни къщи или кафенета.
Васил Иванчев Лекарски – един от основателите на Кюстендилското читалище, негов пръв касиер, а от 1872 г. и председател, изготвил читалищен устав и правилници, уреждащи и библиотечната организация. По негово настояване се изработва и първият печат с надпис „Българско читалище 1869 г. у Кюстендил“.
В своето развитие читалището с библиотеката изживяват дълъг период без свой дом. То се премества от едно място на друго – в черквата, в българското или турско училище, в митрополията, стария турски конак или в някоя частна сграда – до 8 ноември 1907 г., когато е тържествено открита сградата на Кюстендилското читалище „Братство”.
За Библиотеката
Библиотеката в съвременния си вид е създадена в изпълнение на Указ 20/1959 г. “За ново административно деление на територията на НРБ”. Обособена е на базата на градската читалищна библиотека при Образцово народно читалище “Васил Коларов” (“Братство”) под името “Окръжна методическа библиотека”. Тя заема западното крило на читалищната сграда и разполага с ограничена библиотечна площ. В нейните отдели: ”Обработка и каталози”, ”Заемна за възрастни”, “Заемна за деца”, “Читалня” и “Методически” работят петима специалисти.
През 1963 г. се обособява “Справочно-
През 1970 г. “Детски отдел” се премества в самостоятелна сграда, което дава възможност да се разгърнат повече форми на работа с читателите до 14-годишна възраст. Постижение на Окръжната (тогава) библиотека е откритият през 1979 г. отдел „Изкуство“.
От 1981 г. библиотеката се премества в настоящата сграда. Извън нея остават отделите “Изкуство”, “Детски” и откритият през 1987 г. отдел „Технически науки“.
Сега библиотеката разполага с богати фондове от книги, периодични издания, грамофонни плочи, диапозитиви, звукозаписи и др., наброяващи около 235 000 библиотечни документи.
В нейните 11 отдела работят 16 души квалифицирани библиотечни специалисти с висше образование.
Устройството, дейността, управлението и финансирането на Регионална библиотека “Ем. Попдимитров” гр. Кюстендил са подчинени на Устройствен правилник, Правила за обслужване на читателите и всички нормативни документи в областта на библиотечното дело.
Своята културно-информационна дейност Регионална библиотека успешно интегрира с другите културни институти в града. Много ползотворно е сътрудничеството с Исторически музей “Й. Иванов”, Художествена галерия “Вл. Димитров – Майстора”, с Държавния архив, Читалище “Братство” и др. Поддържат се традиционно добри връзки с училищата и Обединен детски комплекс.
Първите…
Първите библиотекари са все учители:
Антон Димитров (1869-1878)
Хараламби Драганов (1878-1885)
Йордан Митрев (1886-1888)
Георги Киров (1888-1889)
Иван Бояджиев (1889-1890)
Кирил Свраков (1891-1892)
През 1892 г. библиотекарят Тодор Масъров (също учител) съставя първия каталог в библиотеката, което улеснява читателите при търсене в значително нарастналите фондове на библиотеката.
Най-голям принос за читалищното библиотечно дело в Кюстендил има учителят от Педагогическото училище Петър Прокопиeв. На него принадлежи заслугата за изработване на Правилник на библиотеката (1907) и за въвеждане на Десетична класификация. През 1914 г. той посещава Плевен, където се запознава с въведената в библиотеката на читалище „Съгласие” класификация и я пренася в Кюстендил.
Принос за поставянето на библиотечното дело на научни основи има и Йордан Захариев – учител, географ, етнограф, фолклорист, член-кореспондент на БАН. През 1908 г. е назначен за помощник домакин-библиотекар и като такъв спомага за прилагането на Правилника, а така също и за изучаването опита на Плевенската библиотечна школа при въвеждане на Универсалната десетична класификация.
Библиотеката и Емануил Попдимитров…
През 1984 г., когато Библиотеката чества своя 25-годишен юбилей, с решение на ИК на ОНС от 13 октомври, приема името на видния български поет Емануил Попдимитров. Основанието за този избор е не само родовата му връзка с Кюстендилския край, но и мястото му като една от най-значителните фигури на българската култура през първата половина на ХХ век. На юбилейното честване Библиотеката е удостоена с Указ на Държавния съвет на НРБ с орден „Кирил и Методий” – втора степен. А осем дългогодишни библиотечни работници от окръга са наградени със значка „Отличник на Комитета за култура”. По повод юбилея са изработени специални плакети и значки с лика на Емануил Попдимитров.
През 2005 г. във връзка с отбелязването на 120-годишнината от рождението на Емануил Попдимитров, библиотеката изготви електронна библиография, която представя цялостната му творческа и обществена дейност. Електронният формат на библиографията дава широка публичност и достъпност, а богатата фотогалерия я превръща в атрактивен мултимедиен продукт. (www.libkustendil.primasoft.bg)
През 2006 г. в съавторство и активно сътрудничество с дъщерята на поета Светла Попдимитрова Регионална библиотека издаде книжката „Попей ми вретенце” – народни приказки и разкази за деца. Целият тираж на книжката стигна до кюстендилските деца, които чрез нея се докоснаха до таланта на сладкодумния разказвач Емануил Попдимитров.
Книгата „Поетът и художниците: Емануил Попдимитров за изкуството” бе представена на кюстендилската публика през 2007 г. заедно с изложба на Националния литературен музей.
На 20 декември 2008 г. авторският колектив, създал документалния филм „Емануил Попдимитров отблизо“ – Константин Еленков и Илия Божилов, представиха за пръв път филма пред кюстендилска публика. Авторите са показали различни страни от живота на поета-символист – като художник, като пламенен публицист и защитник на свободата на българите от западните покрайнини.
Последни коментари