Дарителството – патриотичната щедрост на кюстендилци…
От годините на своето основаване до днешния ден Регионалната библиотека се радва на щедри дарения, продиктувани от патриотични, граждански и високохуманни подбуди.
С подкрепата на дарители започва формирането на първата колекция от книги и периодични издания. От 1881 до 1910 г. кюстендилци масово се отзовават на призива на читалищното ръководство за даряване на книги. Сред тях са видните интелектуалци: Еремия Караиванов, Леон Таджер, Янко Николов, Стойко Нарев, Ефрем Каранов, братя Лекарски, фамилия Караманови, д-р Киселички, Петър Любенов, Йордан Захариев и др. Отзовават се и институции: Славянското дружество в Петербург и Министерството на народното просвещение.
След смъртта на библиотекаря Победоносцев наследниците подаряват на библиотеката книги и вестници от времето на Възраждането.
Никола Петров Пигулев – архитект. Завещава 100 хил. лв. за учредяване на фонд към читалище „Братство“, с условие от лихвите да се купуват книги, списания и вестници.
Христо Славейков подарява всички дневници на Народното събрание от 1909 до 1912 година. Той е син на Петко Славейков и брат на Иван Славейков и Пенчо Славейков.
Архимандрит Зинови Поппетров -възрожденец, духовник, учител и общественик, почетен член на Кюстендилското читалище, роден в с. Враня стена, Радомирско. През 1905 г. дарява на читалищната библиотека 756 книги. Повечето от книгите са от XIX век, а някои от тях днес са библиографска рядкост.
Тематичният обхват е много широк. Сред тях срещаме „Царственик“ или „История болгар“ от Христаки Павлович, Първата българска енциклопедия на Лука Касъров, Първото българско ръководство по етнография на Г.С. Раковски,“Христоматия славянского язика“ (1852) на Неофит Рилски.
Между книгите, които са свързани с педагогическата дейност на Зинови Поппетров, срещаме трудовете на изтъкнати представители на педагогическата мисъл Ян Коменски, Константин Ушински, Юри Пароца, Хербер Спенсър.
Йордан Митрев – през 1938 г. дарява над 160 тома от личната си библиотека. Повечето от тях са на руски език, издавани през последните години на XIX век – книги за историята на горите и лесоустройството в Русия, Швеция, Германия и Полша, за горската фауна, за горското законодателство в Русия и др. Книгите на български език са редки издания от началото на века по овощарство, горско стопанство и земеделие, повечето от тях сега са библиографска рядкост.
Дарителство с днешна дата…
Проектирано върху този възрожденски контекст и съпоставено с нашето време, което свикнахме да наричаме високотехнологично и обезпокоително бездуховно, дарителство, превърнало се в традиция, звучи почти екзотично. Не и когато става дума за фирма „Торготерм“ и нейния изпълнителен директор Бойко Недялков. Тук говорим за дарителство като начин на мислене и философия. Вече седем поредни години, в навечерието на 24 май, нашите фондове се обогатяват с над 200 тома от издателската продукция на издателство „Захарий Стоянов“ – българска и световна класика, исторически и философски изследвания, детска и енциклопедична литература.
Наследниците на Стоян Йовев (български политически и обществен деец, дългогодишен адвокат в Кюстендил) даряват теченията на вестник „КЮСТЕНДИЛ: Пауталия: Велбужд: Константинова баня“ от 1934 до 1940 г.
Дарители – местни и гостуващи литературни творци, чужди културни центрове, посолства, фондации.
Дарителство, подчинено на каузата на благотворителността – подпомагане на библиотеките в отговорната им мисия за съхраняване на културно-историчестото наследство – това споделя като подтик да дарява ценни находки на Библиотеката историкът Румен Манов. Благодарение на щедрите му дарителски жестове Регионална библиотека обогати фондовете си с над 60 книги и периодични издания, между които се открояват такива с краеведска стойност, библиофилски издания и дарения на авторските му книги „Модерният Кюстендил”, „Приказка за България”, „Приказка за Кюстендил”. По предложение на Библиотеката и в знак на признание Румен Манов стана носител на годишната награда на ББИА в категория „Подкрепа за библиотеките” за 2018 г.
Благодарение на дарение на Румен Манов във фонда на Библиотеката постъпиха 3 екземпляра от ценни латински старопечатни издания.
