Здравей, приятелю!
Когато шумът от деня утихне и книгите останат сами, когато си е тръгнал и последният читател и библиотекарката в Детския отдел е завъртяла ключа от външната страна на вратата, тогава, в тишината на нощта е времето, в което се случват чудеса.
Тогава страниците леко се разлистват и започват да танцуват, а героите оживяват и си разказват истории.
В една такава вечер, от една стара приказка се отдели меко перце, от един приключенски роман – любопитни очички, а от книжка със стихчета – тънко гласче. Отнякъде повя тих ветрец, завъртя в кръг перцето, очичките и гласчето и изведнъж на пианото кацна една малка Совичка.Тя беше рошавичка и на ококорените й очички се мъдреха малки, кръгли очилца. Огледа се Совичката, остана за миг неподвижна и се заслуша в историите от книжките.
Малка беше Совичката, но можеше да чете. Можеше и много обичаше. Четеше бавно и внимателно, понякога се усмихваше, понякога накланяше глава, сякаш запомняше нещо важно. С времето научи всички истории от книжките в Библиотеката и стана най-умната Совичка.
Но не й стигаха тези истории, тя искаше нови и нови, истории, които още не са написани. Помисли си, че някъде трябва да има такива.
И изведнъж й хрумна, че историите не са само в книгите, те започват от децата, които ги четат. Без много да се колебае, Совичката сложи зеления си шал, разтвори криле и излетя през прозореца. Летеше бавно, сякаш още мислеше върху последната прочетена история, но вече знаеше накъде отива. Отиваше при децата.
И оттогава Совичката посещава детските градини, училищата, лети от клас в клас, от читател на читател. Със себе си носи едно дневниче, в което няма готови истории – и точно затова е толкова ценно. В него Совичката записва това, което й разказват децата. Когато някой прочете книжка и я разкаже, Совичката слуша и записва. Когато някой нарисува картинка, Совичката помни. Когато някой напише дори едно изречение, то става част от нейния свят.
И така, нашата Совичка, която се роди от книгите, обикаля и събира истории – не за да ги пази само за себе си, а за да напомня, че всяка прочетена книга оставя следа и че най-важните истории винаги предстои да бъдат разказани. А ако някога я видиш до себе си, докато четеш, не се учудвай – вероятно просто чака да чуе и твоята история.
Последни коментари